Във сянката на времето да съхнеш
и твоят лик – печално цвете,
под лъчите палещи на слънцето
да повехне, тихо да посърне
и без да разбереш, да остарееш…
А да остане само виното,
което си изпил с приятели,
във спомените ти изстинали…
Но старостта е близо… и далече –
в безкрайна вечност – дни отминали,
и чувствата, мечтите ти пресъхнали
в очите на децата ни потънали.
