Сред бурите на Черното море
самотен остров във вълните –
дете на гневни богове,
где пир си дават ветровете,
а времето е спряло в дните
на дълга зима с каменно небе.
Над него стръмни брегове –
на Странджа спускат се горите…
И змии през лятото пълзят.
И бяла диря гларуси чертаят –
във утринна мъгла летят
към острова… и към безкрая.

162_AS_Kniga_illustration