Изп. Васил Петров
Сам съм.
Времето е спряло.
Навън е есен и вали.
Със капките – сълзи небесни,
дъждовна музика звъни –
рапсодия във черно-бяло,
притихнала в разплакани клавиши –
като в камбанен звън.
А вятърът сред клоните шепти
и припява тъжна песен,
и дъждът вали, вали, вали…
А навън е тиха есен… –
спомен от вълшебен сън.
