Когато спреш след дълъг път
и времето навън е спряло,
попитай вятъра, преди да отлети,
накъде отива и дали видял е
сините безкрайни висини
във синьото небесно огледало.
Тръгни със вятъра, литни с крилата му над облаците черни
на завистта, над черните мери,
от алчност и бездушие безмерни…
И с птиците нагоре полети,
вдигни се в тихите простори –
че Бог за нас ги сътвори
от нашите мечти, от любовта ни…