Изп. Орлин Горанов

Тиха нощ, тъжни спят звездите.
А ти защо не спиш, кажи ми?!
Чуваш ли щурците, в тишината скрити,
и шепота потаен на тревите?

А вятърът сред стихналите клони,
с въздишка нежна на листата,
припява приказна соната
и сенките им в мрака тъмни гони…

Прикапва росна ранина,
а ти не спиш – тъгуваш самотата,
и в спомените пленница една,
изгубена, в любовна болка чакаш…

При теб ще вляза тихичко, на пръсти,
очите ти омайни да целуна,
а после… ще възкръсна във съня ти
като ангел във нощта безлунна.

ЗА 8-ми ноемвриАНГЕЛ-9 стр.