В мен остани!
/Ода за любовта/

Потърсих те, не те открих…
Намерих аз отворена врата.
Излязла си оттук съвсем сама
със есенните стъпки на нощта.
Остави само този стих:
„Обичах те, обичам те и днес.
Остана ти несбъдната мечта.
Животът ми бе болка и тъга.
Ще търся брод напред сама
през мрака чер на тъмен лес”.
Прочетох твоето писмо,
потърсих своята вина:
За мен бе всичко на света!
Със теб аз срещнах „любовта”!
Не чаках аз такава вест…
Останах сам, самотен и злочест.
И твоят стих сърцето ми разби.
Не знаех аз, че тъжна си била,
че твоята и моята мечта
заложници били са на съдба
жестока и коварна, зла,
която в миг ги разруши.
Не знаех аз, че толкова боли.
Не знаех аз, че „любовта” си ти.
Не знаех аз, че в мене си била,
че ти си моето „сега”,
животa ми, до края на света!
Върни се в мен и остани!