Там, зад хоризонта…


Бриз гали морските вълни.
На запад залез аленее.
Платно на лодка се белее
и чезне в сребърни води.

След нея гларус в тишината
отлита с крясък от брега –
следа самотна, белокрила
потъва в морна синева.

И ти жадуваш свободата…
и изгрева, и светлината…

Очите ти са тъжно-сини,
в море от спомени вглъбени
и в хоризонта запленени,
тъгуват морски ширини…



Related articles
  • Понякога
    Понякога
  • Висини
    Висини
  • Утрото на Любовта
    Утрото на Любовта
  • АЗ И ТОЙ
    АЗ И ТОЙ