Понякога


Понякога си тръгваме… отнякъде
във скуката на прашни делници.
Вървим, не стигаме доникъде,
вървим след вятърните мелници
по пътищата сиви на тъгата.

Понякога си тръгваме… завинаги
със листопада тъжен на гората,
но не умираме, не гаснем никога
във спомените светли на децата.



Related articles
  • Висини
    Висини
  • Утрото на Любовта
    Утрото на Любовта
  • АЗ И ТОЙ
    АЗ И ТОЙ
  • Ледена земя
    Ледена земя