Пленена любов


Изгубен кораб в океана

сред мрачни, ледени води.

Без компас и без посока

към гибел, устремен, върви.

 

Под него, тъмна и дълбока,

бездна дебне притаена,

пленила хиляди живота

в прегръдка мраморностудена.

 

На палубата тихо свири

оркестър „Лунната соната“ –

в последните акорди скрила

сълзите тихи на съдбата…

 

А двамата са сред вълните –

любов гореща и красива,

любов, несбъднала мечтите,

пленена в лед, но вечно жива!

 



Related articles
  • Есенна тъга
    Есенна тъга
  • Самотен бряг
    Самотен бряг
  • Обичай ме!
    Обичай ме!
  • Есен
    Есен