Някой ден…


Ако някой ден

очите се затворят

в бездушен, непробуден сън

и Слънцето завинаги заспи,

и мрак се спусне чер навън,

спомнете си за мен

и моите мечти,

и горестите в рими преродени –

пък нека хората мълвят лъжи

и нека злобата говори:

Такъв съм бил,

или това съм сторил,

живота си съм бил опропастил

и колко рани съм отворил,

сърца аз колко съм разбил;

 

Дали обичал съм,

дали болял съм

за своите и чуждите беди

и колко чувства разпилял съм –

добро ли, зло ли сътворил..?

А моите страстни истини човешки –

забравихте ги може би?

Понякога горчиви са и тежки,

от тях понякога боли…

Спомнете си ги, господа и дами,

спомнете си и моите мечти –

аз знам, от този „скръбен“ спомен

красива песен в миг ще се роди.



Related articles
  • Детски спомен
    Детски спомен
  • Дъжд в очите
    Дъжд в очите
  • Пленена любов
    Пленена любов
  • Българският бизнесмен Ангел Симеонов с голям жест към Казахстан
    Българският...