МОЯТА РОДИНА


На изток изгрев аленее,
сребреят бягащи вълни.
И вятър с топли вихри вее,
достига тучни равнини.

Събудени във утро, рано,
белеят снежни върхове.
В поля, напролет изорани,
златеят житни класове.

А вечер залез над Балкана
събира слънчеви лъчи…
Родино, ти във мен остана –
мираж във днешните ми дни.



Related articles
  • Ако си тръгнеш…
    Ако си тръгнеш…
  • Някой ден…
    Някой ден…
  • ПОЕТЪТ АНГЕЛ СИМЕОНОВ С НАГРАДА НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН КОНКУРС „БУРГАС И МОРЕТО“
    ПОЕТЪТ АНГЕЛ...
  • Детски спомен
    Детски спомен