Любов като насън


Събудих се след чуден сън.

Звездите бавно гаснеха в прозореца

и птица нежно пееше навън,

листата на дърветата пригласяха.

 

И утро се пробуди в мрака

с усмивката на твойте очи.

Сънувал съм те – теб съм чакал –

притихнал спомен в две сълзи…

 

В душата ми бе тихо като в храм.

С камбанен звън сърцето тихо биеше.

Аз ли съм, или не съм? – Не знам.

В съня отминал тайната се криеше:

 

сънувах бяла лунна светлина.

Чух стъпките на влюбено момиче

и във съня си срещнах любовта,

и в този миг разбрах, че те обичам!

 

изп. Силвия Кацарова и Орлин Горанов



Related articles
  • Мечти край морето
    Мечти край морето
  • Пристанище
    Пристанище
  • Муза
    Муза
  • Думите
    Думите