Думите


Когато думи не достигат,

поетът птица е без глас –

лети под слънчева дъга,

но със пречупени крила

пада като житен клас,

отсечен…

 

Но думите – разсипани зърна,

все ще покълнат някога –

във някоя изгубена душа,

във нечие изстрадало сърце,

или пък просто някъде –

в пантеона на словата

вечен…



Related articles