Детски спомен


Безпътен, вятърът подгони

вълни разбудени в морето.

А над безбрежните простори

изгревът очи отвори

и взор отправи надалеко.

И литна утро морно, бяло, на чайките с крилете леки.

Мъгла повдигна наметало

над бряг скалист и пуст навеки.

 

И като в сън, две стъпки боси

оставят в пясъка следи,

във спомените ми вървят сами –

назад в години златокоси

през детството и моите мечти…



Related articles
  • Есенна тъга
    Есенна тъга
  • Самотен бряг
    Самотен бряг
  • Обичай ме!
    Обичай ме!
  • Есен
    Есен