Етикет: Ангел Симеонов

  Отминаха летните дни, опустяха крайбрежните улици. Останахме с тебе сами във тъжните есенни делници. Над морето безкрайно гаснеха бавно…

Изп. Панайот Панайотов     Малка стая, четири стени, мъничко кандилце на едната. Пламък вечен там гори – спомен жив…

  Звезди. Притихнали, тополите заспиват. Сред тъмните усои на нощта реката сребърни води разлива и чезнат те във мрак и…

  Изкачвам се. Достигнах билото – там гдето слънцето очи затваря вечер в теменужения здрач и в полумрака му запалените…

Изп. дует „Ритон“     Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли…

  Във сянката на времето да съхнеш и твоят лик – печално цвете, под лъчите палещи на слънцето да повехне,…

/подарък за една сватба/ изп. Гергана Ташкова     Аз пея днес за вашата любов, толкова красива, млада… песен –…

  Заспало утро тихо се пробужда. Градът е тъмен… още спи. Вали, а небосклонът теменужен във сребърни сълзѝ блести. И…

Спомен броди във нощта, миналото ми на кръст разпъва и през мрачна пустота в годините назад пътува:   „Живот, на…

Тихо. В бездънна тишина потъва бавно листопада. Сълзи дъждовни на жена- прикапва тихо есента- скръб печална и … наслада.