Етикет: Ангел Симеонов

СНЕЖНАТА ЦАРИЦА

Над покривите пада тишина. Градът потъва тихо в мрака. Ще ти разкажа приказка една, послушай, Сънчо ще почака: „Далеч, сред…

СЛЕД МЕН

  Аз ще запомня утрото бяло – с цъфнали вишни и морна роса, когато в детство неизживяно тръгнах да търся…

НОЩНА ТАЙНА

  В черна утроба залезът бавно потъва. След него сумрачна пристъпва нощта. И птица самотна припява, будува – скрита в…

Последен полет

Стихиен грохот на вълни. Тежи небето с облаци оловни. Събудена от ветри зли, огньове пали бурята чутовни. А две крила…

Нова любов

Изп. Орлин Горанов   Обичах те много, и ти ме обичаше. Денят беше ясен, вятърът- тих. Зад облак навъсен слънце…

Есен

Изп. Васил Петров   Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзи небесни, дъждовна…

Ти също не плачи!

  Видях тъгата във очите ти и капките от есенния дъжд. Чух стъпките на зимата – от север литнала нашир…