Етикет: Ангел Симеонов

Пристанище

След дълъг път, когато се завърнеш в пристанището тихо вечерта и я потърсиш, за да я прегърнеш, но не откриеш…

Муза

Беше в облачна дреха облечена, с разпилени лъчисти коси, несънувана, бяла, обречена – невидяна от други очи.   И през…

Любов като насън

Събудих се след чуден сън. Звездите бавно гаснеха в прозореца и птица нежно пееше навън, листата на дърветата пригласяха.  …

Думите

Когато думи не достигат, поетът птица е без глас – лети под слънчева дъга, но със пречупени крила пада като…

Някой ден…

Ако някой ден очите се затворят в бездушен, непробуден сън и Слънцето завинаги заспи, и мрак се спусне чер навън,…

Детски спомен

Безпътен, вятърът подгони вълни разбудени в морето. А над безбрежните простори изгревът очи отвори и взор отправи надалеко. И литна…

Дъжд в очите

Дъждът не спира да вали. В дълбока нощ самотна лампа свети. Две вплетени ръце и две съдби в прегръдката на…

Пленена любов

Изгубен кораб в океана сред мрачни, ледени води. Без компас и без посока към гибел, устремен, върви.   Под него,…