Tag Archive:

Есенна тъга

Есенна тъга

Помниш ли, помниш ли морския бряг – с небето от яростни бури разкъсано? Помниш ли вятъра – луд северняк,...
Самотен бряг

Самотен бряг

Самотен бряг, събудени мечти. И в залеза на пламнали простори пореден ден от летни дни потъва в мрак, бездънна...
Обичай ме!

Обичай ме!

Сънувай ме, когато мен ме няма, сама си и не съм до теб – вървим по път, един за двама – ту слънчев, ту скован от...
Есен

Есен

Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзи небесни, дъждовна музика звъни – рапсодия...
Висини

Висини

Когато спреш след дълъг път и времето навън е спряло, попитай вятъра, преди да отлети, накъде отива и дали...
Буря

Буря

Подгони вятърът вълните в морето сиво с тътен див. Оловни тегнат висините. Скалите чезнат в здрач мъглив.  ...
Понякога…

Понякога…

Понякога си тръгваме… отнякъде във скуката на прашни делници. Вървим, не стигаме доникъде, вървим след...
Нощен жасмин

Нощен жасмин

Един прозорец още свети, а вече тръгва си нощта. Отлита със крилете леки на прилепите в утринта.   Но ти не...
Ангел

Ангел

Тиха нощ, тъжни спят звездите. А ти защо не спиш, кажи ми?! Чуваш ли щурците, в тишината скрити, и шепота потаен...
Любов

Любов

Аз срещнах те съвсем случайно – залутан, търсех някакъв адрес във някакво градче незнайно. Пристигнал бях...