Послание


Аз седнах да напиша днес поема

за хората от следващия век,

но не намерих подходяща тема

за моя правнук- бъдния човек.

 

Дали ще бъде влюбен във живота,

във изгрева и залеза червен,

в момичето- съседката от блока,

ще бъде ли мечтател като мен?

 

А вятърът, ах, вятърът в небето,

подгонил бели облаци в нощта,

нашепва звездна приказка и ето-

при мен долитна падаща звезда.

 

Със нея- споменът за моя татко,

за дядо ми, за моите предци-

живели във живота ми тъй кратко,

сега- в свят по-хубав може би…

 

Реших да му разкажа свойта тайна-

на моя правнук, бъдния човек:

че любовта е приказка безкрайна-

четеш я цял живот, за нея няма лек.

Послание



Related articles