Категория: Поезия

Прашната улица бавно заспива под хиляди стъпки вече отминали. А колко съдби с тях си отиват – някои се срещнали,…

Над Странджа залезът се крие с последни слънчеви лъчи. И лодките събират мрежи сред притихнали вълни. А в мрака рибните…

Маса, две чаши и жена. Зад нея хоризонтът гасне. Отлита птица – две крила, със погледа на две очи прекрасни……

Мечтая в твоята прегръдка, море, солена да заспя, да изживея всяка твоя тръпка… преди със теб да се простя! За…

  Един прозорец още свети, а вече тръгва си нощта. Отлита със крилете леки на прилепите в утринта. Но ти…

Скалата е високо над морето, погледът достига надалече – където във безбрежна вечер вълните срещат се с небето. Там е…

Ако някой ден очите се затворят в бездушен, непробуден сън и Слънцето завинаги заспи, и мрак се спусне чер навън,…

Усмихната утрин над залив вълшебен повдига завеса от тънка мъгла. И изгревът ален, зад облак надвесен, изпраща към морската шир…

Дърветата отпускат клони. Тъма над покривите броди. Градът пулсира милионен и свети с хиляди неони. А във искрящите витрини се…

Аз някой ден ще си отида – болен или здрав, не знам… Бих искал и тогава да съм влюбен. Бих…