Автор: Редактор

Събудих се без теб…, отдавна станах. Нощта бе много, много тъмна – като расото на стар монах… Но утрото изгря…

Като река отминаха годините и ден след ден потънаха във времето: редуваха се зими и лета; наесен птичите ята –…

Отиде си… и заваля. Дъждът събуди тишината сива над морето сиво. А беше ясна и добра нощта, която си отиде…

Над хълмове разплакано небе в дъждовни капки мъката си лее. Обрулено от бурни ветрове във облаци оловни се люлее. И…

Аз седнах да напиша днес поема за хората от следващия век, но не намерих подходяща тема за моя правнук –…

изп. Васил Петров На този свят се раждаме сами. Обичаме и страдаме, мечтаем, понякога от скръб ридаем… А Жените никога…

В безсънната нощ прозорците бавно заспиват и тихо, на пръсти сънят се промъква страхливо. Но в мисли безкрайни пристан при…

изп. Васил Петров Къде отиде, моя обич бяла, родена в люлякови нощи? Бе млада, младост невидяла… Отиде си, но аз…

изп. Васил Петров Видях те в своите мечти – образ мил, въздишка, отекваше в душата ми с камбанен звън. А…

Родихме се през миналия век. Животът ни премина във лъжа: човекът – брат за другия човек и класов враг на…