Автор: Редактор

Дива река

Самотен, вятърът в гората заспива сред безшумни клони, че есен мина хвърковата и лист по лист ги тя отрони. Замлъкнаха…

Изкачване

Изкачвам се. Достигнах билото – там гдето слънцето очи затваря вечер в теменужения здрач и в полумрака му запалените свещи…

Не тъгувай!

He тъгувай, когато във късното лято, звездите заспиват в приказна нощ, когато, отронил листа от цветята, вятърът южен ухае… И…

Бяло утро

Жадувам твоите ръце, тъй както слънцето реката – с води кристални да тече, да тича морна в равнината. Докосвам твоите…

Есен

изп. Васил Петров Сам съм. Времето е спряло. Навън е есен и вали. Със капките – сълзѝ небесни, дъждовна музика…

Изпращане

Ятата литнаха на юг – облак бял във синевата. Останахме със тебе тук – в созополската тиха вечер със залеза…

Утро в града

Заспало утро тихо се пробужда. Градът е тъмен… още спи. Вали, а небосклонът теменужен във сребърни сълзѝ блести. И улиците…

Очакване

Към залеза очите приковани. На палубата – тишина. И само шепот на вълните притихва в корабни витла. Отронен вик –…