Събуди утро улицата тиха,
окъпана в изстинала мъгла.
Дъждовни капки в миг отмиха
разсънената тишина.
И улицата пак прохожда
със стъпки бавни във студа,
сковани в зимната одежда
на тъжно-сива самота…
А времето във всеки час
отмерва пулса на деня –
летят минутите в захлас,
а дните бавно се топят…