Проф. Валери Стефанов
„Думи и скици от една маса“ е нарекъл Ангел Симеонов своите стихотворни опити. Това скромно название до голяма степен уточнява не само обстоятелствата на създаването, но и параметрите на общуването.
Скиците са не само графичните изображения на Вежди Рашидов, те са и словесните изображения, създадени от Ангел Симеонов.
Думите изразяват емоции, носят експресия. Но сами по себе си те не стигат, за да създадат цялостно внушение за преживяното. Скиците са точно това – опит да се подредят думите, да се композират емоциите. Те са творческо усилие да се създаде образ на едно или друго преживяване, отношение, подстъп към света…
Масата, освен място от битовия свят, е хилядолетен символ на общуването. Думите и скиците в тази книжка са се родили именно от предизвикателството на общуването. От необходимостта да се споделя. От радостта да се импровизира. От неизтощимата сила на творческата искра. От виденията, които искаме да опазим, да им продължим живота.
Масата е всекидневното битово бърборене, но тя може да бъде и съкровено споделяне, подкана за колективно творческо усърдие. Точно това се е случило и това е родило творческите импровизации.
Думите и скиците са възможност един февруари да бъде запомнен.
Да бъде записан като емоционален формат. Да се види не само безкрая на морето, но и дълбочината на неговия поглед. Да се усети диханието на природата. Да се надзърне в безсънието на нощта.
Да се залуташ из лабиринтите на душата. Да осъмнеш с тревогата от крайността на живота. Да въздъхнеш от посредствеността на човеците.
Веднъж записан и нарисуван, февруари престава да бъде месец от календара. Той става знак, паметна бележка – нещо, към което можеш да се връщаш. И да разгръщаш.
Ангел и Вежди са ни написали и нарисували своя февруари.
Подарили са ни своя малък емоционален календар. Погледнат откъм март, февруари още не си е отишъл.
Март 2014