Сънувай ме, когато мен ме няма,
сама си и не съм до теб –
вървим по път, един за двама –
ту слънчев, ту скован от лед.

 

Бленувай ме, когато в късна вечер
не сещаш мойта топлина
и в мрака чер сама потъне,
безследна, скръбната луна.

 

 

Целувай ме, когато съм със тебе
в прегръдка – нежна тишина,
и теменужен, здрачът тихо стеле
коси от звездна светлина…

 

Пр.: Обичай ме, когато леко
пристъпи лунната пътека,
мечти понесла надалеко
през океани и морета!