В черна утроба залезът бавно потъва.

След него сумрачна пристъпва нощта.

И птица самотна припява, будува –

скрита в тъмното някъде – тъжна, сама…

 

И тръгват две сенки от различни посоки.

Вървят, запленени от свойта мечта.

Нощта ще ги пази, потайна, от погледи лоши –

покой в тишината за неразкрити сърца.

 

А после – в прозореца два силуета,

прегърнати, тихо се сливат в един.

И тяхната тайна – възпята тук от поета,

потъна във мрака, угасна без дим.

 

………………………………………………………………….

 

А после – в прозореца два силуета,

прегърнати, тихо се сливат в един.

И тяхната тайна – възпята днес от поета,

от песен на птица превърна се в химн…