Един прозорец още свети,

а вече тръгва си нощта.

Отлита със крилете леки

на прилепите в утринта.

 

Но ти не спиш, красиво цвете,

тъгуваш свойта самота,

прегърнати с луната двете

във бледосиня тишина.

 

Несрещнала любов, ни ласка,

ни поглед мил на слънчев лъч,

във утринния здрач ти гаснеш

далеч от шум и весел глъч…

 

В прозореца едно момиче,

в ухание на цвят любим,

възпя те във романс лиричен,

кралице нощна – бял жасмин.

 

изп. Васил Петров