скулптор Емил Попов, колекция Ангел Симеонов

Дълбоко в морските вълни
живеела русалката сиротна
и в слънчевите ѝ коси
небето светело самотно.

А вечер – мрачна пустота.
Във мрак потъвали вълните.
Луната светела едва-едва
и бледи гаснели звездите.

В такава вечер със надежда
русалката помолила морето:
„Пусни ме, дай ми свобода –
звезда да бъда във небето!“

Политнала към небосвода,
изгряла с другите звезди,
и в златно-песенна нега
искряла със безброй лъчи…

Но ти затваряш веч очички…
и приказката свърши, ето.
А утре пак ще бъдем всички –
с русалката, звездата и морето.

Ангел Симеонов

скулптор Емил Попов, колекция Ангел Симеонов
скулптор Емил Попов, колекция Ангел Симеонов