Дълбоко в морските вълни
живеела русалката сиротна
и в слънчевите ѝ коси
небето светело самотно.
А вечер – мрачна пустота.
Във мрак потъвали вълните.
Луната светела едва-едва
и бледи гаснели звездите.
В такава вечер със надежда
русалката помолила морето:
„Пусни ме, дай ми свобода –
звезда да бъда във небето!“
Политнала към небосвода,
изгряла с другите звезди,
и в златно-песенна нега
искряла със безброй лъчи…
Но ти затваряш веч очички…
и приказката свърши, ето.
А утре пак ще бъдем всички –
с русалката, звездата и морето.
Ангел Симеонов