Над Странджа залезът се крие
с последни слънчеви лъчи.
И лодките събират мрежи
сред притихнали вълни.
А в мрака рибните пасажи
сребреят в лунна светлина
и губят се зад Агалѝна
по дългия си път в нощта.
И много залези ще минат –
години, зими и лета…
А аз ще бъда все така –
безумно влюбен в онзи залез!
Ангел Симеонов
