Дъждът не спира да вали.

В дълбока нощ самотна лампа свети.

Две вплетени ръце и две съдби

в прегръдката на тъжен мрак са слети.

 

Дъждът в очите ти вали.

Душата ми с душата ти ридае.

Сърцето ми със твоето тупти

и всеки тръгва в своя път незнаен

да търси своите мечти,

орисали съдбите ни навеки…

 

Дъждът не спира да вали.

Притихва в стъпките ти леки.

Дъхът ти още в мен гори

и сещам пламъка омаен

в блясъка на твоите очи…

А лампата, угаснала, не свети.