Когато думи не достигат,
поетът птица е без глас –
лети под слънчева дъга,
но със пречупени крила
пада като житен клас,
отсечен…
Но думите – разсипани зърна,
все ще покълнат някога –
във някоя изгубена душа,
във нечие изстрадало сърце,
или пък просто някъде –
в пантеона на словата
вечен…