Безпътен, вятърът подгони
вълни разбудени в морето.
А над безбрежните простори
изгревът очи отвори
и взор отправи надалеко.
И литна утро морно, бяло, на чайките с крилете леки.
Мъгла повдигна наметало
над бряг скалист и пуст навеки.
И като в сън, две стъпки боси
оставят в пясъка следи,
във спомените ми вървят сами –
назад в години златокоси
през детството и моите мечти…