Подгони вятърът вълните

в морето сиво с тътен див.

Оловни тегнат висините.

Скалите чезнат в здрач мъглив.

 

И бурята в стихия гони

препускащите урагани;

танцуват вихри, милиони,

със облаци от студ сковани.

 

А чайки с вятъра летят

и бездните под тях тъмнеят –

със роден бряг ще се простят,

в небето, за да избелеят…