Утрото на Любовта


Дъждовно утро се пробуди.
Разсъмна из площади пусти.
Пропяха сребърни капчуци, луди,
сред тишината златоусти…

На спирката са само двама,
стена от дъжд около тях.
Трамваи и таксита няма,
а в погледите грее смях…

Не са се срещали с години,
дъждът случайно ги събра.
Ще чакат тук, за да отмине,
за да останат в песента:

Той – тъжен принц на самотата,
тя – нежно цвете на нощта;
прегърнати от тишината
на утрото на любовта.



Related articles
  • Пристанище
    Пристанище
  • Муза
    Муза
  • Любов като насън
    Любов като насън
  • Думите
    Думите