Там, зад хоризонта…


Бриз гали морските вълни.
На запад залез аленее.
Платно на лодка се белее
и чезне в сребърни води.

След нея гларус в тишината
отлита с крясък от брега –
следа самотна, белокрила
потъва в морна синева.

И ти жадуваш свободата…
и изгрева, и светлината…

Очите ти са тъжно-сини,
в море от спомени вглъбени
и в хоризонта запленени,
тъгуват морски ширини…



Related articles
  • Есенна тъга
    Есенна тъга
  • Самотен бряг
    Самотен бряг
  • Обичай ме!
    Обичай ме!
  • Есен
    Есен