СНЕЖНАТА ЦАРИЦА


Над покривите пада тишина.
Градът потъва тихо в мрака.
Ще ти разкажа приказка една,
послушай, Сънчо ще почака:

„Далеч, сред северните ледове,
живяла Снежната царица.
Не трепвало студеното сърце,
в очите и не пламвала искрица.

И слънцето притихвало студено
в небето сред полярните звезди,
а те примигвали смутени
при изгрева му в ледени зори.

Живяла тя красива и смирена
сред бяла пустош, самота,
дете на зимата родена –
вълшебно цвете сред снега…

Но празничната нощ дошла
и детска глъч вихрушката довяла.
Със топла тиха светлина
елхата коледна искряла.

И в миг сърцето затуптяло,
събудено след дълъг зимен сън,
рояк снежинки затрептели
и светло станало навън.

Царицата сега разбрала,
че необятен е света,
заплакала и замечтала
за слънчев юг и топлина.

И като в приказка красива,
в която стават чудеса,
тя царството си заменила –
превърнала се във елха…“

1



Related articles