Последен полет


Стихиен грохот на вълни.
Тежи небето с облаци оловни.
Събудена от ветри зли,
огньове пали бурята чутовни.

А две крила потъват в мрака
на бездната от огън и вода
и в порив див за свобода
към гибел чайката полита…

И крясъка ѝ вятърът отвя.
А бряг далечен жално я зове…
Но как да се завърне тя –
с пречупени от бурята криле?!



Related articles