Понякога


Понякога си тръгваме… отнякъде
във скуката на прашни делници.
Вървим, не стигаме доникъде,
вървим след вятърните мелници
по пътищата сиви на тъгата.

Понякога си тръгваме… завинаги
със листопада тъжен на гората,
но не умираме, не гаснем никога
във спомените светли на децата.



Related articles
  • Пристанище
    Пристанище
  • Муза
    Муза
  • Любов като насън
    Любов като насън
  • Думите
    Думите