Нова любов


Изп. Орлин Горанов

 

Обичах те много, и ти ме обичаше.

Денят беше ясен, вятърът- тих.

Зад облак навъсен слънце надничаше,

но думите свършиха, заключени в стих…

 

Затворих вратата- залезът гаснеше.

Сълзи по листата от пролетен дъжд.

Уморената улица тихо заспиваше,

а мракът се спусна нашир и надлъж.

 

В пососка безцелна потъваха стъпките.

Заглъхваха бавно в безкрайната нощ.

Вървях, часовете се сливаха в утрото,

а зората догаряше- восъчна свещ.

 

Накрая достигнах изгрева вечен

на ново начало, на нова любов.

Разбрах, че животът така е обречен-

след нощта идва ден- светъл и нов.

18 nova lubov

 

 



Related articles
  • Понякога…
    Понякога…
  • Нощен жасмин
    Нощен жасмин
  • Ангел
    Ангел
  • Любов
    Любов