Морска приказка


Изп.  Боряна Йорданова и Христо Чешмеджиев

Дълбоко в морските вълни

живеела русалката сиротна

и в слънчевите й коси

небето светело самотно.

 

А вечер- мрачна пустота.

Във мрак потъвали вълните.

Луната светела едва-едва

и бледи гаснели звездите.

 

В такава вечер със надежда

русалката помолила морето:

„Пусни ме, дай ми свобода-

звездва да бъда във небето“!

 

Политнала към небосвода,

изгряла с другите звезди,

и в златно-песенна нега

искряла със безброй лъчи…

 

Но ти затваряш веч очички…

и приказката свърши, ето.

А утре пак ще бъдем всички-

с русалката, звездата и морето.

23 - morska prikazka



Related articles