Мечти край морето


Когато в звездна вечер край морето

от безпътица на кръстопът останеш,

тръгни по лунната пътека надалеко

и влюбен в утрото ще спреш…

 

Мечтите на брега са безкрайни –

без граници, път, хоризонт…

Започват със поглед, думи случайни,

през времето тръгват и срещат любов.

 

А в топлите нощи омайни,

звездите заспиват приказен сън

и в тишината на сенки потайни

влюбени птици запяват навън.

 

И вятърът в клоните тихо припява.

Вълните, събудени, шепнат едва.

Със сребърна ласка луна ги огрява

и тръгваме с нея далеч от брега.

 

изп. дует „Ритон“



Related articles
  • Есенна тъга
    Есенна тъга
  • Самотен бряг
    Самотен бряг
  • Обичай ме!
    Обичай ме!
  • Есен
    Есен