КОКИЧЕ


КОКИЧЕ

Леден вятър, а небето – сиво.
Студ, премръзнали поля.
Оловни облаци, мъртвило,
самотни стъпки във снега.

Не трепва звук, ни глас на птица.
Немее зимна тишина
и в крайречната редица
белеят мрачни дървеса.

А сред бялата пустиня –
малко пролетно кокиче,
като в приказна картина
на пораснало момиче –

тъй невинно, толкоз бяло –
тиха трепетна свещица,
в мрачно утро засияло,
на живота нов искрица.

И усмихна се небето,
та реката проговори
под надвесените клони
и затича през полето.

Нейде птица се обади
и разбуди тишината.
Зашумяха, луди-млади,
топли вихри из гората…

Колко обич и надежди
в малко пролетно кокиче,
бяло сред полята снежни –
блян в очите на момиче.

стихове Ангел Симеонов



Related articles
  • Астана
    Астана
  • Българският бизнесмен Ангел Симеонов с голям жест към Казахстан
    Българският...
  • Включиха Ангел Симеонов в антология за Пейо Яворов
    Включиха Ангел...
  • Понякога
    Понякога