ЗАЛЕЗ


Над Странджа залезът се крие
с последни слънчеви лъчи.
И лодките събират мрежи
сред притихнали вълни.

А в мрака рибните пасажи
сребреят в лунна светлина
и губят се зад Агалѝна
по дългия си път в нощта.

И много залези ще минат –
години, зими и лета…
А аз ще бъда все така –
безумно влюбен в онзи залез!

Ангел Симеонов
худ. Атанас Яранов, колекция Ангел Симеонов



Related articles
  • Есенна тъга
    Есенна тъга
  • Самотен бряг
    Самотен бряг
  • Обичай ме!
    Обичай ме!
  • Есен
    Есен