Есенна тъга


Изп. дует „Ритон“

 

 

Помниш ли, помниш ли морския бряг –
с небето от яростни бури разкъсано?
Помниш ли вятъра – луд северняк,
подгонил вълните в морето навъсено?

И тътенът див в дълбините бездънни,
събудил огньове сред облаци есенни,
притихнал в лъчите на слънцето сънни,
от вихри свирепи в безкрая понесен.

А белокрилите тъжни ята,
над скали и бездни безумно политнали?
Помниш ли колко печал и тъга –
с тях отлетяха мечтите изстинали!

Пр. Тъга, есенна тъга…
Помниш ли ти морския бряг –
самотен, потънал в нощта,
под едри звезди… в море от мечти?

10 esenna taga



Related articles