ВЕТРЕ, ВЕТРЕ…


Откъде ли идваш,
накъде отиваш –
през морета бурни,
снежни планини?
И навяваш скърби,
спомени, надежди…
на бурите се радваш,
в слънцето гориш.
А когато странник
сред полето стигнеш –
като тебе пътник,
да го поздравиш!
Дай му, Ветре, сили
пътя си да мине –
ти със него, Ветре,
път да извървиш…



Related articles