ВЕТРЕ, ВЕТРЕ…


Откъде ли идваш,
накъде отиваш –
през морета бурни,
снежни планини?
И навяваш скърби,
спомени, надежди…
на бурите се радваш,
в слънцето гориш.
А когато странник
сред полето стигнеш –
като тебе пътник,
да го поздравиш!
Дай му, Ветре, сили
пътя си да мине –
ти със него, Ветре,
път да извървиш…



Related articles
  • Астана
    Астана
  • Българският бизнесмен Ангел Симеонов с голям жест към Казахстан
    Българският...
  • Включиха Ангел Симеонов в антология за Пейо Яворов
    Включиха Ангел...
  • Понякога
    Понякога