Ангел Симеонов – Послание


ПОСЛАНИЕ
Аз седнах да напиша днес поема
за хората от следващия век,
но не намерих подходяща тема
за моя правнук – бъдния човек.

Дали ще бъде влюбен във живота,
във изгрева и залеза червен,
в момичето – съседката от блока,
ще бъде ли мечтател като мен?

А вятърът, ах, вятърът в небето,
подгонил бели облаци в нощта,
нашепва звездна приказка и ето –
при мен долитна падаща звезда.

Със нея – споменът за моя татко,
за дядо ми, за моите предци –
живели във живота ми тъй кратко,
сега – в свят по-хубав може би…

Реших да му разкажа свойта тайна –
на моя правнук, бъдния човек:
че любовта е приказка безкрайна –
четеш я цял живот, за нея няма лек.



Related articles
  • Понякога…
    Понякога…
  • Нощен жасмин
    Нощен жасмин
  • Ангел
    Ангел
  • Любов
    Любов